Търсим си работа за да не си намерим! Търсим си работници, но не искаме да си намерим!

До скоро смятах, че е вярно само първото, защото най-често се сблъсквах с него. В работата ми всекидневно срещам изключително ентусиазирани хора, които още по-изключително нахално ме преследват, за да им намеря работа. Настояването им свърша в момента, в който видят, че има реален шанс да започнат истинска работа. Тогава следва това :

-          Ама аз имам запор, не може ли на ръка да ми плащате – Не може – Е тогава не искам.

-          Ама не може ли да работя само първа смяна, не може ли само нощна, не може ли само събота и неделя – Не може – Отказвам се.

-          Ще ми осигурите ли транспорт от еди къде си – Не, но ще ви плащаме пътни – Отказвам се тогава.

-          Може ли без договор, че съм на борсата – Не може – Ами оставам си на борсата.

И прочие и прочие, спънки, които не позволяват на съвестните хора да си намерят работа. Разбира се това са защитни механизми включващи се при такъв тип Работари, които им позволяват да успокоят Егото си и когато работодателя не удовлетвори една от абсурдните прищевки да си кажат, че той е виновен. А дори да се стигне до удовлетворяване на всички за които кандидата се е сетил, на другия ден ще измисли нови за да се стигне до горе описаното.

Това е за работниците! От известно време наблюдавам подобно поведение и при работодателите. От години гърмят как няма хора, как бизнеса ще фалира, щото няма хора, как те правят какво ли не ( в повечето случай правят, какво ли не в ущърб на служителя ) и няма и няма хора. Сега ще видим как се държат работодателите дето нямат хора, когато се появят кандидати за работа при тях.

-          На първо място самите работодатели много често не знаят, какво точно искат, от там тръгват и другите проблеми.

-          Вие сте прекалено квалифициран за нас, търсим някои който ние да си обучим.

-          Този няма никакъв опит, няма ние да го учим я.

-          Тази е дебела, а онзи грозен ( това също е по действителен случай )

-          Тези са вече на възраст.

-          Онези искат много пари.

-          Другите пък искат малко, нещо не е наред.

-          Назначаването на кандидата зависи от 35 човека във фирмата, от портиера, през търговския представител, мине през ИТ отдела и така до края на света. Или с една дума бюрокрация.

Това са малка част от защитните механизми на организациите, чрез които се отхвърлят куп кандидати, които никога вече няма да са кандидати в тази фирма.

Като обобщение мога да кажа, че процеса на не намиране и не започване на работа е винаги двустранен и много често виновни са и двете страни. Това е нещо, което никой от тях не би си признал, но е абсолютен факт.