Защо декларираното езиково ниво толкова често се разминава с реалното

Кандидат за позиция с международна комуникация. Автобиографията е силна, опитът е точно какъвто търси компанията, а в графата за езици пише: английски, ниво B2. Има и сертификат. HR мениджърът е доволен и праща човека към нас за кратка езикова оценка, по-скоро формалност преди офертата. Разговорът продължава двадесет минути. Кандидатът разбира въпросите, отговаря смислено на простите, но щом ситуацията стане работна, да опише проблем, да възрази учтиво, да обобщи какво е договорено, изреченията се разпадат. Реалното ниво на говорене е около A2. Разликата между документа и разговора е две пълни нива. Това не е рядък случай. Това е може би най-честият резултат от оценките, които правим. Откъде идва разликата Първата реакция на всеки HR е подозрение, че кандидатът е излъгал. Опитът ни показва друго. В повечето случаи човекът искрено вярва на нивото, което е написал. Разминаването има по-скучни и по-системни причини. Сертификатът е верен, но стар. Издаден е преди шест години, след завършен курс. Оттогава човекът не е използвал езика активно. Езикът обаче не е шофьорска книжка. Уменията, които не се използват, се забравят, и то бързо. Кривата на забравянето на Ебингхаус е описана още през 1885 година и оттогава е потвърждавана многократно: без активна употреба голяма част от наученото си отива още през първите месеци. Сертификатът измерва на момента. Разговорът измерва сега. Второто е разликата между разбиране и произвеждане. Човек може да гледа филми без субтитри, да чете документация, да следи имейл кореспонденция и от всичко това да си вади извода, че е на B2. Тези умения са рецептивни. Говоренето и писането са продуктивни и почти винаги изостават с ниво, понякога с две. В автобиографията се вписва усещането от четенето. На срещата с клиента излиза говоренето. И третото: училищният език и работният език са различни спортове. Има хора с отлична граматика, които замръзват, когато трябва да кажат на клиент, че срокът няма да бъде спазен. Изречението е просто. Ситуацията не е. Честната уговорка: скалата обърква и добросъвестните. Тук трябва да сме коректни към кандидатите. Самооценката на езиково ниво е обективно трудна. Европейската рамка звучи прецизно, но малко хора извън езиковата сфера знаят какво реално стои зад B1 или B2. А и компаниите имат принос към хаоса: обявата често казва само "добро владеене на английски". Добро за какво? За четене на инструкции или за преговори? Когато изискването е мъгляво, мъглява е и самооценката срещу него. Затова разминаването между декларирано и реално ниво само по себе си не е сигнал за характера на кандидата. Сигнал е за процеса, който разчита на самодеклариране там, където става дума за ключово работно умение. Кога компанията разбира истината Това е скъпата част. Ако нивото не се провери преди наемането, то се проверява после, и то в най-неподходящия момент. На първата среща с немския партньор. В имейла до централата, който някой трябва тихо да пренапише. В проекта, който се бави, защото човекът избягва разговорите, в които не се чувства сигурен. Тогава цената вече не е една оценка преди оферта. Цената е наето лице на позиция, за която не е готово, и мениджър, който търси заобиколни решения. Какво може да направи HR още при следващия подбор Дефинирайте ситуации, не нива. Вместо "изисква се B2" опишете какво реално ще прави човекът: ще води ли срещи, ще пише ли отчети, ще вдига ли телефона на клиент. Кандидатът се самооценява много по-точно срещу конкретна ситуация, отколкото срещу буква и цифра. Проверявайте продуктивните умения. Петнадесет минути разговор по работна тема казват повече от всеки сертификат. Ако позицията включва писане, поискайте кратък писмен отговор на реален казус. Питайте за скорошна употреба. "Кога за последно използвахте английски в работата си и за какво" е по-полезен въпрос от "какво е нивото ви". Език, неизползван от три години, не е на нивото от сертификата, независимо какво пише в него. И преценявайте разминаването спрямо ролята. За позиция с ежедневна международна комуникация две нива разлика са проблем, който обучението решава бавно. За роля с рядка кореспонденция същата разлика може да е напълно приемлива, стига да я знаете предварително. В Bell Education правим езикови оценки на кандидати и екипи за корпоративни клиенти от години. Форматът е кратък, устен и писмен, с доклад, който казва не само нивото, а какво може и какво още не може човекът в реални работни ситуации. Защото между B2 на хартия и B2 на среща има разлика, която се вижда само в разговор. Следващия път, когато в автобиография видите "английски, B2", струва си да се запитате: това ниво от кога е, и някой проверил ли го с разговор? Отговорът на тези два въпроса често струва колкото цяло наемане. Линк към сайта ни: https://belleducation.net/