Неконвенционален подход при набора на работна ръка

Неконвенционален подход при набора на работна ръка.

Наслушахме се на проблема с липсата на работна ръка в България. Различни организации, браншови камари или отделни компании ни обясняват, че качествените служители са малко, а няма нови, които да бъдат обучени. Тук ще вметна, че само в държавната администрация не се забелязва подобен кадрови недостиг. Защо ли?

Искам да споделя моя опит с търсенето на служители. Аз не чакам пред компютъра си по цял ден, някой да изпрати CV-то си и аз да се правя на важен, задавайки „сложни“ въпроси, като: Как се казвате, от къде сте, на колко години сте, защо не знаете чужд език, как се виждате след 20 години и прочие дълбокомислия. Не разчитам и на организирани трудови борси, нито чакам препоръки. Разбира се, че аз също търся и през изброените канали, но не се доверявам основно на тях. С времето осъзнах, че има много хора, които нямат достъп до интернет, нямат уменията да си направят регистрация в онлайн платформите и да търсят работа и кандидатстват там. Да, естествено тези хора сякаш останали скрити от обществото се неглижират от собствениците и ЧР-ите, те не са толкова желани като служители, тъй като се включват предразсъдъците ни, оформени къде правилно, къде не толкова.

Ще ви изброя, няколко различни групи към, които съм се насочил и вече имам реален резултат. На първо място са младите хора излизащи от домовете за сираци или изоставени деца. Това са младежи, които са абсолютно неподготвени за реалния живот. Без базови умения за комуникация при интервю за работа, трудно можещи да подготвят своето представяне, камо ли да се презентират пред работодател. Тези деца са свикнали да живеят и оцеляват с лъжа, чрез спорадични подаяния обикновено по празници, което им дава усещането, че винаги някой, някъде ще им е длъжен и ще им дава по нещо, па макар и малко. Настъпва сериозен хаос, когато това измамно очакване се сблъска с реалния живот, когато те вече не са в защитена среда и трябва да изкарват прехраната си сами. Именно това е и момента, в който сме нужни ние и като специалисти по подбор на персонал и като общество, което има нужда от работещи млади хора. Да трудно е да се стигне до тях, да трудно е да се социализират и да започнат да дават своя принос на компанията, но повярвайте ми, струва си. Лично съм помогнал на над десет от гореизброените младежи, някои се отказаха, други продължават, работят и започват да изпълняват мечтите си, да се запишат на шофьорски курсове, да имат собствена кола, да живеят в по-добра квартира. Тези млади хора стават пример и за останалите. И отново ще подчертая, че за да се стигне до тук, сме нужни ние и нашата активност.

Следващата група са глухонемите хора. Това е едно доста голямо общество в България, което отново се сблъсква с предразсъдъците ни. Във всеки град има клубове за глухонеми и всеки търсещ служители може да отиде в този клуб и да разговаря с тях ( има хора, които им помагат с жестомимичен превод ), така както го направих аз. В началото са свити, недоверчиви, но когато усетят подкрепа стават пълноценни служители.

Друга алтернатива са приютите за бездомни хора. Сега вече ще си кажете, че не съм наред, но отидете и вижте. Това, че по някакво стечение на живота, някой е останал без дом, не означава, че не може да работи. Проверете.

В тази кратка статия искам да покажа, че има и различни начини за намиране на човешки ресурс и само от нас и нашата активност зависи дали ще ги намерим или ще ги оставим да се развиват сами, но мисля, че тогава резултата няма да ни хареса.