Радикална честност

Днес бих искала да поговорим за онази култура, която подкрепя хората в това да се изразяват свободно, да не се страхуват да посочват пролуките без самите те да са “сочени с пръст”. Колко такива организации познавате? - Базирани на пълна прозрачност и радикална честност. Малко са! Защо избирам да говоря за това? Защото истината винаги е неудобна, трудна и изисква кураж, смелост, готовност за действие и подкрепа, за да я бъде!

Независимо от размера на организацията, когато мениджмънта е достатъчно зрял и готов да работи съвместно с и за хората, той ще е готов и да чуе онова, което е за  “избягване”. Говоренето свободно за нещата такива каквито са, с последващите корективни, а не наказателни действия води до:

• мотивацията, за която всички говорят;
• уважение, което е резултат от двустранното доверие;
• професионализъм, защото “ти стиска” да действаш и запретнеш ръкави, за да случиш каквото се изисква
• гъвкавост и отвореност за промяна
• готовност да се общува свободно за важните неща. 

Рисковете? Да има обидени, да има неразбрани, да се подлагат на съмнение предложенията и онези решения, които може да са неуместни. А няма ли такива при всеки диалог, особено, когато е “политически коректен”? 

Лично на мен в управлението на хора откритата комуникация ми е помогнала да изградя отношения, които са дефинирали ясно ролите и отговорностите през това да се заявим открито кой какво може, кой за какво отговаря и кой какво очаква от другия да свърши. Звучи просто, но всъщност умението да се разбираме идва през това да сме честни докрай, т.е. да не поемаме повече от това, което действително сме способни; да знаем кога, на кого и за какво да кажем ДА или НЕ; да познаваме себе си и хората, на които разчитаме и се доверяваме. Доверието, разбира се е ключа към истината, защото всъщност ние сме най-уязвими, когато се покажем в своята пълнота - не само с дефинитивно заложените изисквания спрямо ролята, но и със своите страхове, слабости и човешки “бъгове”. 

Казвайки това се сещам за скорошен разговор с дъщеря ми, която небрежно, виждайки, че съм “леко” нервна и напрегната ме пита дежурно “как си?”  Разбира се, автоматично отговарям “добре съм!” И се правя на “на ни лук яла, ни лук мирисала”, а тя ме забива с репликата “а ти знаеш ли, че човек лъже всеки ден поне по 4 пъти на ден!”...това ме удари като с мокър парцал през лицето, защото за мен да се говори честно и открито е важна лична и професионална ценност. Именно това ме провокира да се замисля, че действително всеки от нас сякаш, за по-бързо и лесно е склонен да премълчи и послъже, вместо да бъде открит и честен. Естествено това не означава, че трябва да споделяме като родители или мениджъри всичките си планове, рискове, страхове, решения и пр., но означава, че е важно да умеем да жонглираме умело с морето от информация и да избираме внимателно как, кога, какво и на кого споделяме. И не защото не сме готови да споделим всичко докрай, а защото е необходимо да сме сигурни, че отсрещната страна е готова за това!

Моят апел към вас е: Престрашете се да бъдете честни - първо и най-вече със себе си и после опитайте да бъдете така и с хората, които са важни за вас - в личен и професионален аспект. Ползата - това може да ви спести време, да ви спечели уважение и да ви отвори нови възможности за изява и реализация на чисто:)