Визия за кариерно ориентиране, ориентирано в бъдещето

Автор: Невена Раковска ФБО, източник: Пътна карта за политиките в кариерното ориентиране
 
„Какво е бъдещето на работата?“, се питаме все по-честно днес. Футуристът Джейкъб Морган твърди, че когато задаваме този въпрос, всъщност правим две предположения – и двете от които неверни. Първото е, че съществува едно-единствено бъдеще, а второто, че то е нещо, което ти се случва и върху което нямаш влияние. Онова, което всъщност имаме предвид, когато задаваме този въпрос, е „Какво ще се случи и какво е нужно да направим, за да се подготвим за него?“. Ами ако вместо това попитаме „Какво е възможното бъдеще, което може се случи и какво е нужно да направим, за да изградим бъдещето, което бихме искали да видим?“
След извеждане на дебата за бъдещето на работата  на по-широко обществено и политическо ниво, Световният икономически форум наскоро публикува последваща Бяла книга . Тя разглежда комплексността и мащаба на промените като взема предвид влиянието на редица фактори и представя осем възможни сценария за професиите на бъдещето, които очертават последиците за политическите лидери, институциите, отговорни за вземане на решения и работодателите. Книгата се фокусира върху три ключови тенденции, на която са основани осемте сценария за професиите на бъдещето – технологичните промени и скоростта на развитие на новите технологии; еволюция на ученето (степента, в която настоящата и бъдещата работна сила усвоява необходимите умения за извършване на нови задачи, както и способността на образователните институции да формират ментална нагласа за учене през целия живот и да предложат възможности за преквалифициране); и мобилност на талантите. Подобни изводи прави и австралийско прочуване , което повдига дебат за 4 сценария за икономиката и заетостта с хоризонт 2035 г., отчитайки два основни фактора – обхватът на автоматизация на задачите и степента на институционална трансформация.
Факторите и тенденциите, които ще формират бъдещето на труда , са многобройни. Сред тях са:
• геополитическата несигурност, водеща до проблеми с миграцията и негативно социално и икономическо въздействие;
• климатичните промени и зараждащата се зелена /кръгова икономика;
• нарастващият дял на услугите и т.нар. „гиг икономика“;
• мобилността на работниците и ефекът от нея върху трудовата заетост и заплащането;
• очакванията, че до 2050 г. 70% от световното население ще живее в градовете и отражението на урбанизацията върху възможностите за работа и потребление, както и върху околната среда;
• демографските промени като застаряване на населението и навлизането на новите поколения на пазара на труда, които предизвикват разнородни промени в работната среда (като например увеличаващо се търсене на работна сила в здравеопазването, социалните грижи и образованието), както и промени в работното поведение;
• въздействието на технологичните промени върху наемането на работа, развитието на работни позиции и новопоявяващи се професии, и заплахата, че това ще доведе до по-нататъшно засилване на социалното неравенство и пропастта между висококвалифицираните и нискоквалифицираните работни длъжности.
По-долу ще бъдат разгледани някои от тях.

Демографски промени
Светът се намира на ръба на много важен етап от демографска гледна точка, в който се очаква броят на възрастните хора скоро да надскочи този на младите, за пръв път в историята. Поради спад в нивата на фертилност и увеличената продължителност на живота, застаряването на населението ще продължи и дори може да се засили.  В световен мащаб, хората на възраст над 65 годишна възраст се очаква да наброяват 11.7% от общото население през 2030 г. и да достигнат 15.8% през 2050 г. (спрямо 9.3% през 2017 г.).
Въздействието на застаряващото население ще се прояви в множество направления:
• повишен натиск върху социалните системи и необходимост от по-продължителен трудов живот;
• по-големи разходи от страна на правителството за здравно осигуряване и пенсии;
• недостиг на кадри;
• промени в естеството на икономиката, с разширяващ се пазар за стоки и услуги, предназначени за възрастните хора.
Тази демографска промяна ще създаде нарастваща нужда от таланти в различните сектори (някои от които предстои да бъдат дефинирани) –  като работни позиции, свързани с личната грижа, здраве, финанси и благополучие за възрастните, например консултанти за жизнено планиране и интериорни дизайнери с опит в осигуряване на достъпна среда.
 
Хората ще са принудени да работят до все по-късна възраст, а работодателите ще трябва да инвестират в гъвкаво работно време и развитие на уменията на по-възрастните си служители. Ученето през целия живот, обучението и коучингът в работна среда ще станат обичайни явления. Същевременно, недостигът на работна ръка може да насърчи миграцията на работници и служители, което ще увеличи многообразието на работното място и ще изисква по-адаптивни подходи от работодателите и повече междукултурни и междуличностни умения от страна на служителите.
Друг аспект на демографските промени, който ще окаже въздействие върху бъдещето на труда, е вливането на Поколението Y и Поколението Z в работната сила. Това тъй наречено „дигитално поколение“  се очаква скоро да съставлява голяма част от световното население и работната сила. Повечето организации в момента се борят да се адаптират към променящите се изисквания на тази работна сила, което от своя страна оказва влияние на способността им да привлекат и задържат топ таланти.
Това по-младо поколение вярва в създаването на възможности, които може и да не съществуват днес. „Monster Multi-Generational Survey“  сочи, че тази иновативна демографска кохорта, израстнала с технологиите, е най-предприемачески насоченото поколение в съвременната работа сила - почти половината (49%, в сравнение с 32% сред всички работещи поколения) биха искали да имат собствен бизнес. Макар и да са мотивирани от заплащането и сигурността в работата, хората от поколението Z също така искат в кариерата им да има както смисъл и предназначение, така и страст. Това е поколението, което най-силно вярва, че работата трябва да има по-висша цел (74%) и смята че всичко е възможно.
Други проучвания описват Поколението Z като зряло, практично, трудолюбиво, реалистично, ориентирано към бъдещето, сътрудничещо си, предприемачески настроено и активно доброволстващо. Те също така са винаги в движение и ако искате да грабнете вниманието им, разполагате само с 8 секунди. Те искат да виждат голямата картина и да бъдат третирани като възрастни. За да се достигне до Поколението Z, съдържанието трябва да бъде директно, поднесено в кратки „смилаеми хапки“, без излишни подробности и визуално - чрез видеоклипоер и предаване на живо (live-streaming).
 
Въпреки, че това поколение е родено в свят, който е дълбоко свързан с ежедневните технологии, множество скорошни проучвания  предупреждават, че това тъй наречено „дигитално поколение“ всъщност не притежава по своята същност умения за безопасно и ефективно използване на технологиите. Също така умениятам придобити по неформални пътищам е много вероятно да се непълни. „Невъзможността да се предостави на младите хора пълният набор от умения по формален път, води до ново дигитално разделение между дигиталните умения, които се използват в живота и дигиталните уменията, които се използват на работното място. Липсата на опитност в инструментите необходими на днешната работна сила, допринася за наличието на едно изгубено поколение, което не може да реализира пълния си потенциал като учащи, служители, предприемачи или граждани, които използват дигиталните технологии.”
Изводите от скорошно глобално кариерно проучване, проведено от „Vodafone-YouGov“ сред 6,000 души на възраст 18-24 години от 15 държави  показват, че мнозинството млади хора се чувстват недостатъчно подготвени за дигиталната икономика и се тревожат за бъдещето си, поради липсата на адекватни умения и образование. 67% от интервюираните млади хора заявяват, че са получили недостатъчно или никакво кариерно ориентиране по време на образованието си. От онези, които са ползвали кариерни услуги, 38% казват, че те са били изцяло фокусирани върху традиционни роли, 22% определят получените съвети като „старомодни“, и едва 15% заявяват, че са били насочени към дигитални професии, фокусирани върху бъдещето.
56% смятат, че най-голямото предизвикателство за тяхното поколение е да си намерят каквато и да е добре платена, постоянна работа, като този процент се покачва на 64% сред младите жени. Това е особено притеснително като се има предвид, че 46% заявяват, че бъдещото им щастие зависи от намирането на добре платена, постоянна работа.
40% вярват, че повечето работни места ще бъдат заместени от машини в следващите 50 години. Едва 18% се смятат за подготвени за дигиталната икономика (т.е. че притежават необходимите умения като програмиране, роботика, управление на социалните медии, програмиране на виртуална реалност и кибер защита). Един от всеки пет млади хора, участвали в проучването, споделя, че се притеснява, че му липсват умения и  опит за извършване на каквато и да е работа, а почти една трета заявяват, че им липсват умения за намиране на работа, която харесват.
В същото време, нуждата на обществото да подсигури уменията, необходимо за дигиталната икономика става все по-остра. Безработицата сред младите нараства във времена, в които компаниите се борят да запълнят широк обхват от работни позиции, свързани с дигиталните технологии, които са критични за бъдещото развитие. Европейската комисия изчислява, че около 500,000 дигитални работни места в Европейския съюз ще останат незапълнени към 2020 г.
Липсата на възможности за работна заетост сред младите хора (например тези под 25 годишна възраст) поставя поредното голямо глобално предизвикателство. Според Международната организация на труда (МОТ) над 64 милиона млади хора по цял свят са безработни, същевременно 145 милиона млади служители живеят в бедност. Безработицата сред младежите си остава едно от световните предизвикателства и основна грижа от гледна точка на политиката.  Много по-малко вероятно е да бъдат назначени на работа млади хора, отколкото възрастни, като по този начин световното ниво на безработица сред младите хора е 13% (3 пъти по-високо в сравнение с нивото сред възрастните, което е 4.3%). Предизвикателството е особено изострено в Северна Африка, където почти 30% от младите хора на пазара на труда нямат работа. Това се влошава и от факта, че неравенствата между половете са вече дълбоко вкоренени сред младите работници, което прави още по-трудно намаляването на различията между половете в бъдеще.

Технологии
Настоящите промени в света на труда често се описват като Четвърта индустриална революция , или индустрия 4.0. Характеризират се с технологичен напредък, който включва роботика, изкуствен интелект, машинно самообучение, анализ на големи масиви данни, облачни технологии и интернет на нещата, нанотехнологии, генетика и биотехнологии, 3D печат, автономни превозни средства, „умни“ домове, съхранение на енергия и квантови изчисления и др. Този тип развитие вече е оказало значително въздействие върху пазара на труда, в резултат на което се наблюдава изместване на дадени професии и промяна в необходимия набор от умения и изпълнение на задачи. Ерик Бриньолфсон и Андрю МакАфи наричат този процес „втората машинна епоха“  и предвиждат, че „компютрите и другите дигитални технологии правят с менталната сила това, което парният двигател и неговите производни са направили с мускулната сила.”
Поддръжниците на това виждане, като Майкъл Форд например, подчертават, че технологичният прогрес се развива с експоненциална скорост и че в момента се намираме едва в началото на фундаментални промени и технологични пробиви, които ще се случат в следващите няколко десетилетия. От тези прогнози обаче се заражда и един голям страх свързан с това, че „от машинните системи може да се постигне потенциално неограничен резултат, което от своя страна ще изисква минимално човешко участие. Вследствие на това ще настъпи масова безработица, нарастващо неравенство, което накрая ще доведе до спад в търсенето на стоки и услуги, тъй като сред потребителите ще настъпи все по-голяма липса на покупателна способност, необходима за да се движи икономическият растеж.”
В доклада си „Бъдещето на трудовата заетост“ , Фрей и Озбърн изчисляват, че около 47% от общата трудова заетост в САЩ (57% в някои държави от ОИСР и 77% в Китай) е подложена на риск от автоматизация на работната сила. В частност, анализът сочи, че значителен брой длъжности в сферата на офисните и административни дейности, продажбите, услугите и производството е възможно да се автоматизират в следващите няколко десетилетия.
В противовес на тези прогнози, проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)  прави оценка на потенциалната автоматизация в 21 държави от ОИСР като използва подход базиран на типа работни задачи, вместо на вида професия. Проучването предвижда, че общо 9% от професиите в ОИСР потенциално подлежат на автоматизация. Също така съществуват етични, правни и обществени въпроси (например общественото възприятие на роботите, предоставящи определени услуги), които оказват въздействие върху степента и скоростта, с която технологичните възможности се реализират. Това проучване ясно сочи, че е важно по-скоро да се фокусираме върху потенциалните неравенства и изисквания за (пре-) квалифициране, произтичащи от технологичните промени, вместо да се съсредоточаваме върху общата заплаха от безработица, която технологичният напредък би могъл да донесе.
Още от първата индустриална революция насам съществуват притеснения, че технологичният напредък може да доведе до безработица и засилване на автоматизацията . През 1930 г. Джон Мейнард Кейнс прогнозира: „Ние сме засегнати от ново заболяване, което читателите може все още да не са чували, но за което ще чуват все повече в годините, които са пред нас, а именно технологичната безработица. Това означава безработица, която се дължи на начините, които сме открили да икономисваме използването на работна сила, които обаче изпреварват темпото, с което успяваме да намерим нови начини за оползотворяване на работната сила.“
Тези страхове не са се материализирали към момента. Една от причините за това, е че хората като цяло имат тенденция да подценяват потенциала на новите работни позиции, които се появяват поради създаването на нови професии и индустрии. Например нараства обхвата на възможностите за работни позиции в сфери като анализ на големи данни, социални медии, автоматизиран транспорт и др. Мичио Каку изброява някои от тенденциите, на които ще станем свидетели в близко бъдеще, заявявайки, че компютрите,  такива каквито ги познаваме, ще изчезнат, обогатената реалност (augmented reality) ще се превърне в ежедневна реалност, мозъчната мрежа ще обогати интернета, роботите ще станат нещо повсеместно, остаряващите части на тялото ще бъдат заменени, родителите ще могат да направят дизайн на своето поколение, и кибермедицината ще удължи живота.  „До 2100 г., съдбата ни е да станем като боговете, които някога сме боготворили и от които сме се страхували. Но инструментите ни за постигане на това няма да бъдат магически пръчки и отвари, а науката на компютрите, нанотехнологиите, изкуствения интелект, биотехнологиите, и най-вече квантовата теория.”
Противно на общите страхове, че автоматизацията и изкуственият интелект ще доведат то края на човешката работна сила, има изследователи, които виждат по-скоро неизползвания потенциал на новите технологии. Според Пол Догърти , е възможност да пренебрегваме една голяма област в трудовата заетост, в която човешката и машинната интелигентност си сътрудничат. Той нарича тази област „липсващата среда“ - богата на заетост зона за хора в областта на хуманитарните науки и сферата на науката, техниката, инженерството и математиката (STEM). Според Догърти изкуственият интелект създава в момента три специфични вида позиции – обучаващи, обясняващи и поддържащи и ще промени бъдещето на труда в дизайна, обслужването на клиенти и медицината.
Бесън също твърди, че въпреки опасенията за разрастваща се технологична безработица, иновативните технологии днес до голяма степен изместват работещите към нови позиции, вместо да ги заместват напълно. От основните групи професии, единствено позициите в производството постоянно се елиминират в развиващите се икономики, но тези загуби се компенсират от ръста в други професии. ИКТ няма да доведат до технологична безработица, а по-скоро ще накарат работещите бързо да надградят уменията си. Например позициите на банковите касиери и графичните дизайнери по-скоро ще се развият, отколкото да изчезнат с времето.
Известният физик-теоретик Мичио Каку прогнозира, че в бъдеще може да се очаква голяма експлозия от работни позиции, свързани с работа, която роботите не биха могли да вършат (например длъжности, включващи разпознаване на модели, и такива свързани с използване на здрав разум), както и посреднически длъжности, които включват интелектуален капитал и творчество (продукти на ума).  В един от скорошните доклади на глобалния институт „Маккинзи“ се отбелязва: „Дейностите, които най-трудно се автоматизират, с наличните към момента технологии, са онези, свързани с управление и развитие на хората (9% потенциал за автоматизация) или такива, които изискват използването на експертиза при вземане на решения, планиране или творчески труд (18%).”
Все пак промените в технологиите променят типа на свободните работни места и тяхното заплащане. През последните няколко десетилетия, както Дейвид Отор коментира, една видима промяна е така наречената „поляризация“ на пазара на труда, в която увеличението на заплащането се насочва непропорционално към хората с най-високи и най-ниски доходи и умения, а не към онези по средата.  Това се дължи на факта, че много средноквалифицирани работни места (например офис администратор, оператор на машини) се състоят от когнитивни или ръчни задачи, които са податливи на  автоматизация със съществуващата технология, тъй като следват точни и предвидими процедури. От друга страна, нискоквалифицираните длъжности в сферата на услугите (например болногледач, чистач, охранител) обхващат много задачи, които са сравнително лесни за изпълнение от хората, но много трудни за автоматизация с технологията, която разполагаме към днешна дата. По същия начин, висококвалифицираните работни позиции (например техници, преподаватели, мениджъри) често изискват креативно решаване на проблеми и комплексно социално взаимодействие – аспекти, които трудно могат да се автоматизират.
Един от резултатите от тази работна поляризация е, че много работници които преди са изпълнявали средноквалифицирани длъжности, са принудени да приемат нискоквалифицирани длъжности и ниско заплащане, като същевременно нараства натискът за подобряване на уменията чрез учене през целия живот и продължаващо образование, за да бъде избегната тази съдба (Frey & Osborne, 2013). Но Отор също така заявява, че е малко вероятно поляризацията да продължи още дълго. Последният раздел от този документ разглежда темата за настоящите и бъдещи нововъведения в изкуствения интелект и роботиката и как те оформят начина, по който гледаме на възможните промени, касаещи професиите и развитието на трудовата заетост. Според него, взаимодействието между машините и хората дава възможност на компютрите да заместят служителите в изпълнението на рутинни, кодиращи задачи, докато същевременно засилват сравнителното предимство на работниците в осигуряване на умения за решаване на проблеми, адаптивност и творчество.
Друга технологична сфера, в която кипи развитие и се крие огромен потенциал за заетост, е породена от прехода от въглерод към зелена икономика  и увеличаването на производството на възобновяема енергия. Работодателите в слънчевата, вятърна и водноелектрическа промишленост може да намерят решение за нарастващия глад за кадри в работниците от петролната индустрия, които търсят нова работа. Според новия доклад на МОТ , ако се въведат правилните политики за насърчаване на зелената икономика, в световен мащаб до 2030 г. ще се разкрият 24 милиона нови работни места. Това включва 2.1 милиона работни места в производството на вятърна енергия, 6.3 милиона в производството на слънчеви системи и 12 милиона в селското стопанство и промишленост свързани с биогорива (изчисления на ОИСР ).
В САЩ трудовата заетост в сектора на чиста енергия може да се разрасне с 4 милиона работни места до 2030 г. ако се въведе 30% стандарт за портфейл от възобновяеми източници, заедно с агресивни мерки за енергийна ефективност. Освен това, нарастващата значимост на устойчивото развитие е достигнала до всички сектори. Много индустрии осъзнават, че инвестирането в устойчиво потребление на ресурсите, енергийната ефективност, възобновяемата енергия, управлението на водите и отпадъците, и др., всъщност им спестява средства, тъй като по-малко зависят от първични материали и внос.
Бъдещото работно място
Новата прогноза за уменията на Европейския център за развитие на професионалното обучение (CEDEFOP) сочи, че работната среда в близко бъдеще се очаква да бъде по-автономна, по-малко рутинна, да използва повече ИКТ, да включва по-малко физически усилия и повече социални и интелектуални задачи. Уменията, които се търсят на пазара на труда, ще се променят, а работещите ще трябва да усвоят нови умения, за да могат да се напаснат към променящите се нужди. Някои от ключовите предизвикателства през следващото десетилетие ще бъдат свързани със застаряващата работна сила, свръх-квалификация и трудова поляризация на високите и ниските нива на скалата с умения, и всички те ще изискват да се предприемат действия още сега. 
Вече сме свидетели на нарастването на тъй наречената „гиг икономика“ – бизнес среда, която включва изпълнение на задачи и работа по договаряне, чрез използване на платформи и приложения . Организациите наемат независими изпълнители и самонаети лица на временна заетост, вместо да ангажират служители на постоянна заетост. В днешно време контрактор може да бъде всеки - от заварчик, до писател или уеб дизайнер. Дори и традиционните вътрешнофирмени роли са се придвижили в посока на гиг икономиката, което кара компаниите да се адаптират към променящите се нужди на служителите. 85% от компаниите заявяват, че ще се прехвърлят към „по-гъвкава работна сила“ в следващите няколко години, заявява Браян Скудамор. 
Технологиите все повече предоставят възможност за приспособяване на работните позиции, така че индивидите да могат да избират за кого работят, колко работят, и темпото, с което работят. „В резултат на това границата между работния и личния живот става все по-размита и сме свидетели как постепенно отделният индивид се отдалечава от опитите да постигне по-добър баланс между работа и личен живот, и върви все повече в посока интегриране на работата и личния живот“.
Това от своя страна напълно ще промени традиционното значение на думи като „работа“ или „кариера“ и ще изисква бъдещите „служители“ да притежават „широк набор от умения, които да им отворят вратата към лична реализация и развитие, социално приобщаване, активно гражданство и трудова заетост. Световният икономически форум идентифицира 16 компетентности, личностни черти и умения за прилагане на познания в ежедневието, които обобщава като „уменията на 21-ви век“. Тези умения включват езикова грамотност, умение за боравене с числа, научни познания, финансова култура и компютурна грамотност, културни и граждански компетентности; преносими умения като  критично мислене и решаване на проблеми, комуникативни и екипни умения, креативност; както и личностни характеристики като любознателност, инициативност, постоянтство, адаптивност, лидерство, социални и културни познания. Ранното усвояване на тези умения е в основата на развиването на по-сложни и комплексни умения, необходими за творчество и иновативност. Тези умения трябва да се засилват през целия живот и да дадат възможност на хората да процъфтяват в бързо променяща се работна среда и общество, и да се справят с комплексни ситуации и с липсата на сигурност.”
Към тези можем да добавим и следните умения базирани на задачи, дефинирани от ОИСР: готовност за учене, умения за самоорганизация и управление, маркетинг и счетоводни умения, както и STEM умения.

Ролята на кариерното ориентиране и способността му да подготви младите хора за професиите на бъдещето

Промените в света на трудовата заетост предлагат нови възможности за кариерните консултанти. Предвид нарастващото темпо на развитие на настоящите професии, все повече хора са изправени пред предизвикателството да трябва да се запознаят с новите професии и индустрии, които биха могли да предложат нови възможности за работа и кариерни перспективи. Нужни са надеждни, обективни и достъпни данни на пазара на труда, които да помогнат на гражданите да се ориентират в трудностите на пазара на труда, а на кариерните консултанти - да предоставят актуална информация и насоки. Информацията за кариерата трябва да се интегрира в училищните предмети. Уменията за управление на кариерата трябва да се развиват още от ранна възраст и постоянно да се осъвременяват в хода на работния живот чрез обучение на работното място и повишаване на квалификацията. Правителствата, образователният сектор и бизнеса е необходимо да работят заедно, за да намерят начини да осигурят на младите хора висококачествено кариерно консултиране и обучение, с фокус върху дигиталните умения.
В същото време кариерните специалисти имат важна роля и в това, да помогнат на възрастните клиенти да осмислят тенденциите в света на труда, да се адаптират към постоянните промени, да вземат решения за своята кариера, както и да останат трудоспособни като установят нуждите си от продължаващо образование и обучение. Кариерният коучинг трябва да подкрепи възрастните хора в успешния преход към пенсиониране.
Все по-разнообразните дигитални ресурси днес като онлайн консултуране, ресурси за кариерно планиране, инструменти за оценяване, за напасване на профил и длъжност,  играят важна роля в кариерното ориентиране. Проучването на пазара на труда също предоставя много информация, която може да помогне за вземането на информирано решение и за кариерна навигация. Кариерното ориентиране може да извлече полза от интегриране на дигиталните технологии и иновативните педагогически методи (от ориентиране през социалните медии, до мобилни приложения и инструменти с виртуална реалност) в услуги, чрез които да се създадат иновативни и насочени към бъдещето условия за самостоятелно обучение и ориентиране. Съществува и значителен потенциал за създаване на онлайн системи за кариерно ориентиране, които да се възползват от напредъка в изкуствения интелект и голямото количество налична кариерна информация и данни. Тези системи биха могли да предложат на клиентите персонализирана оценка на кариерата, с помощта на персонализирани, автоматизирани въпроси за интервю и оценка, заедно с персонализирани предложения за дейности, които подкрепят управлението на кариерата.
Въпреки това, в много държави кариерното ориентиране е изправено пред редица предизвикателства. Например, често индивидите предлагащи ориентиране не притежават достатъчно знания за предизвикателствата на пазара на труда и нямат достатъчно развити дигитални умения. Кариерното ориентиране понякога има „спомагателна роля в психологическото консултиране; услугите по ориентиране могат да бъдат разпокъсани, реактивни и да има недостиг на ресурси, и така онези, които най-много се нуждаят от насока, да не получат такава; съветите, които се предоставят им липсва понякога обективност, тъй като служителите предоставящи ориентиране са базирани в образователни институции и са повлияни от академичната среда; не винаги е налична актуална информация за пазара на труда или ако има такава не е в разбираема и лесно смилаема форма; и базата с доказателства за онова „което работи“ в кариерното ориентиране е твърде слаба.”  Освен това, от по-горе споменатото проучване става ясно, че неадекватното кариерно ориентиране, което стъпва на и клони към традиционните кариерни възможности, пречи на болшинството млади хора да извлекат полза от хилядите дигитални отворени позиции. За да се избегне бъдещият недостиг на умения и за да се засили продуктивността, е важно да се увеличи количеството и качеството на предлаганото кариерно ориентиране в училищата и редом с това, да се предостави обучение по дигитални умения за кариерните консултанти.
Консултантите по кариерно ориентиране трябва да инвестират в собственото си професионално развитие, за да се адаптират към бързо променящата се среда и да могат да предлагат адекватна информация и услуги. Това включва предоставянето на услуги по по-гъвкав и достъпен начин, използване на мобилни и онлайн технологии, докато същевременно се предоставя актуална информация за развиване на уменията, съобразена с възникващите работни тенденции.
Ориентирани към бъдещето стратегически подходи и развитие на политики в сферата на кариерното ориентиране
Поради забързаното темпо на съвременното общество е необходимо човек да подходи към кариерата си и набора от умения с гъвкавост и отворено съзнание, което приема както иновативността, така и несигурността и гледа към бъдещето. Наистина големият обем налична информация, в комбинация с наблюдаваните промени в търсенето на работници и развиващите се сектори, сочат, че нуждата от качествено кариерно ориентиране през целия живот, подкрепа и информация, само ще се засилват в предстоящите години. В постоянно развиващата се глобална работна среда, е от същностно значение за индивидите да разбират пазара на труда и как той се променя, да разбират кариерните възможности, които се отварят и съответно необходимите умения за тях.
ОИСР  подчертава, че „за много хора, кариерната информация – комбинация от информация за образование и обучение, съдържанието и естеството на работните позиции, и търсене и предлагане на пазара на труда – не е достатъчна сама по себе си. Създателите на политики е необходимо да намерят начини да гарантират, че кариерната информация е разбираема, че хората знаят как да я използват, че се смята за надеждна, че е подходяща за нивото на кариерно развитие и зрялост на дадения човек, и че там където е адекватно, хората биват подкрепени в това да обвържат кариерната информация със собствените си стремежи, таланти и постижения, и да действат на базата на тях.”
Както се посочва в Резолюцията на Съвета относно „Нова програма за умения за приобщаваща и конкурентна Европа“ – „мисията на образованието и обучението е не само да осигурят подготовка за пазара на труда, но и да окажат принос за социалното приобщаване и сближаване, чрез по-всеобхватно личностно развитие и учене през целия живот, водещи до изграждането на критични, уверени, активни и независими граждани, които са в състояние да разберат сложността на модерното общество и са подготвени да се справят с бързо настъпващите промени в него. Важно е да се отиде отвъд непосредствените потребности на пазара на труда и да се обърне внимание и на онези аспекти от образованието и обучението, които могат да стимулират иновациите, предприемачеството и творчеството, да формират облика на секторите, да създадат работни места и нови пазари, да дадат повече възможности на хората (включително най-уязвимите), да обогатят демократичния живот и да подготвят ангажирани, талантливи и активни граждани.“
Скорошният доклад на института Маккинзи показва, че, „Образователните системи ще трябва да се развият, за да се напаснат спрямо промените на работното място. За целта създателите на политики ще трябва да работят съвместно с образователните институции, за да подобрят основните умения (STEM) в сферата на науката, технологиите, инженерството и математиката, като наблегнат на творчеството, критичния и системен начин на мислене. За всички ще бъде важно да развият гъвкавост, издръжливост и устойчивост, във времена, в които е много вероятно да настъпи промяна в трудовата заетост на всеки човек. И не на последно място, автоматизацията ще създаде възможност за работещите да оползотворят вътрешно-заложените човешки умения, които са най-трудни за възпроизвеждане от страна на машините – логическо мислене и решаване на проблеми, социални и емоционални умения, предоставяне на експертиза, коучинг и развиване на другите, креативност.”
Комплексните предизвикателства изискват комплексни решения. Системите за кариерно ориентиране е необходимо да се ориентират към предоставяне на ориентиране насочено към бъдещето. Това може да се постигне като се даде тласък на иновациите и експериментирането и като се насърчи по-всеобхватен подход за изграждане на умения за управление на кариерата, както и ментална нагласа към бъдещето, която оползотворява иновативните технологии и методи на учене, както и проучването на пазара на труда.
Създателите на политики и други водещи фигури в обществото е необходимо да развият широка интердисциплинарна програма, в чиято основа са заложени дигиталните технологии, с цел да се създаде кариерно ориентиране от ново поколение. Програмата ще трябва да включва проучване на пазара на труда, разбиране на обществените трансформации и фокус върху кариерната компетентност, която подкрепя креативността и въображението. В дигиталната епоха, в която живеем, кариерните услуги трябва да се възползват от множеството преимущества, които технологиите предоставят в сферата на учене – от интензивни интерактивни преживявания, до достъп до източници на информация и споделени пространства за подкрепа и сътрудничество.
Вместо да се страхуваме от онова, което дигиталното бъдеще крие, обществото трябва да се възползва от зараждащите се възможности да стане по-продуктивно и конкурентоспособно в условията на тези развития. Бизнесът е нужно да прегърне трансформацията и да инвестира в хората. Образованието и кариерното ориентиране е необходимо да станат по-гъвкави и откликващи на социалната промяна, за да подготвят гражданите за глобалната икономика.
През далечната 1930 г. футуристът Алвин Тофлър предвижда, че „Неграмотните през 21-ви век няма да бъдат онези, които не могат да четат и пишат, а онези, които не могат да учат, да се отучат и да научават наново. Ако насочим учениците как да учат, да отучат и да научат наново, можем да добавим едно напълно ново и мощно измерение към образованието.“