Има ли теми табу в съвместната трудова дейност?

Това, което наблюдавам в момента ме учудва и натъжава, защото ще се развива все повече с времето. Виждам как 40-50 годишни мъже със суров вид се сърдят като малки деца на абсолютно несериозни случки. Например, че шефът не ги е поздравил!!! Готови са да напуснат фирма, в която са работили 5-7 години заради подобни глупости. Хората стават изключително чувствителни, егото им расте пропорционално на намаляващото желание за мислене и това допълнително обостря емоциите им. Вярата, че Вселената се върти само и единствено около тях се засилва с чувството, че някой им е длъжен, че те не са обгрижени, както им се полага. А това обгрижване им се полага, не е нужно да се стараят или да отдават нещо от себе си, просто им се полага. Това е едната страна на възможния междуличностен конфликт. Ето и друга:

По време на моите обучения свързани с организационната комуникация, винаги задавам въпросът „Има ли теми табу на работното място“?  И винаги получавам почти идентични отговори „Да, това са темите свързани с религия, спорт, политика, сексуална ориентация“ Това са основните теми, по които могат да възникнат конфликти в съвместната ни трудова дейност. Хората са лесно избухващи, когато става въпрос за изконни техни вярвания, каквито са гореизброените. Ако приемем, че повечето хора осъзнават, че чрез темите табу могат да обидят колега, вярвате ли, че им пука и се съобразяват. Разбира се, че не им пука и не се съобразяват. Когато обаче се случи така, че тези подстрекатели попаднат от другата страна и те биват засегнати по някоя тема, тяхната реакция обикновено е агресивна, нападателна. Най-често тези, които си позволяват да обсъждат на глас чувствителни казуси са формални и неформални лидери. Един обикновен работник, рядко би си позволил подобно поведение.

Няма да ми омръзне да повтарям, че ако висшето ръководство е създало ясни правила за общуване, но не само, а и следи за спазването им, такива конфликти ще се избегнат и цялостната организационна култура ще е много по-благоразположена.