Кога хората стават лоши?

Кога хората стават лоши?

Дали се раждаме такива или живота ни прави лоши?

През годините са направени редица експерименти, доказващи до какви страшни последици води овластяването без надзор и контрол. Естествено тук говоря за овластяването, защото то се предава и надолу и тогава тези, които нямат власт също стават лоши, те вече имат своя пример.

В основата ще сложа „ Ефектът Луцифер“. Това име дава на своята книга, в която описва експеримента си социалният психолог Филип Зимбардо. Най-общо казано, през 1971г.  на случаен принцип разделят 24-ма студенти в Станфордския университет на две групи, едните са затворници, другите надзиратели. Целият експеримент е трябвало да трае 2 седмици, но на шестия ден е прекратен??? Прекратен е защото довчерашните състуденти, които сега са в ролята си на „надзиратели“, започват да измъчват и издевателстват върху „затворниците“, ето и някои примера за самото издевателство: Заключват наровете им през нощта, карат ги да стоят чисто голи с часове, да имитират орален с@кс и всичко това само в рамките на няколко дни. Именно поради това, екипът начело със Зимбардо прекратява експеримента. Друг интересен експеримент с подобна насоченост е този на Стенли Милграм, проведен през 60те години на миналия век, където обикновени хора „измъчват“ ( измъчваният е актьор, но мъчителя не знае това ) други заради авторитета, ( в случая „професор“ ) на който се подчиняват. Милграм е провокиран от Втората световна война, когато надзиратели в концлагерите, иначе обикновени до вчера хора, безмилостно издевателстват, подчинени на авторитета и властта. И тук отново се намесва усещането за безнаказаност, щом авторитета ти казва да унижаваш или убиваш, ще го правиш без притеснение. Още един пример преди заключенията: Помните ли снимките на американски военни в Ирак, докато унижават затворници, дано не ги помните, защото са доста неприятни. Оставени без контрол тези бойци издевателстват с подчертано удоволствие над други хора.

В бизнеса, в обществената сфера, в живота, там където липсва контрол и последствия за нарушителя, винаги ще има некачествено обслужване, лошо и агресивно държание. Винаги ще има и чувството за величие на всеки тарикат, който краде или кара пиян. Ще го има, докато няма последствия. Често се оплакваме от обслужването в държавния сектор, а в не малка степен и в частния. Ако върху един служител е осъществен качествен контрол и всекидневна работа с него от страна на мениджмънта, той никога няма да си позволи лошо качество на задълженията си. Както в производството всеки детайл подлежи на контрол, така и в човешките действия е необходим.

Как се случва така, че английските футболни фенове са изключително примирени в страната си, а когато са в друга държава стават агресивни? Как се случва, че ние българите, неспазвайки законите тук ги спазваме, когато сме в чужбина?

Можем ли да направим заключение, че хора, които по някаква причина са овластени и оставени без контрол е твърде възможно да се превърнат в хора причиняващи вреди и лошотии на околните? Можем ли да направим и друго заключение, че нашето общество, гледайки, а и усещайки безнаказаността, също става лошо?

Усещането за безнаказаност и недосегаемост може ли да превърне човек в звяр и както казва народа „увълчи се”?