Защо българите са сред най-стресираните на работното място?

Често четем статистика според, която българите са сред най-стресираните граждани на ЕС на работните си места. На какво се дължи това? Има разбира се различни причини, които няма да изброявам сега. В този материал ще разгледам средния мениджмънт в нашата страна.

Средния мениджърски състав е оперативно отговорен за процесите в една организация, тези мениджъри не участват в стратегическото планиране. Информацията, която получават е разбита така, че те да могат да я приведат към хората си и не подлежи на обсъждане от тях. А това е така поради ниското ниво на познания за управление на хора, което имат оперативните мениджъри.

Какво всъщност е нивото им на подготвеност? В България има 50 акредитирани висши учебни заведения в повечето, от които се изучава мениджмънт. В изучаваните дисциплини има различни управленски направления, което ще рече, че ВУЗ-овете бълват мениджър след мениджър, което би трябвало да значи, че не следва да имаме проблем с това. В идеалния случай, в България има толкова много мениджъри знаещи, какво правят, че ние сме се превърнали в един инвестиционен рай. Това е само в идеалния случай, в реалния не е точно така.

Наблюденията, които имам от работата ми с много на брои мениджъри е, че в над 90% те са неподготвени. Неподготвени са да управляват промени, неподготвени са да налагат контрол, да дават адекватна обратна връзка, да бъдат пример за поведение, да комуникират ясно, да социализират и мотивират правилно и така нататък. От една страна излизащите с дипломи мениджъри не знаят, че са мениджъри, от друга страна има много хора, които например са учили екология, но поради липса на подготвени кадри, са станали ръководители. И двете групи са опасни и тук вече става ясно защо българите са едни от най-стресираните служители. Няма как човек да не е стресиран, когато е управляван от неадекватен ръководител. Тук не става въпрос за това, че те управлява някой агресивен и вечно крещящ човек, не е това в основата на стреса. Ако те управлява кротък и не знаещ какво прави мениджър, ще бъде също толкова стресиращо за служителя. Затова управленската решетка на Блейк и Моутън е толкова интересна. Там се виждат различни управленски стилове и тяхното влияние. Разбира се най-добрия управленски стил е ориентиран еднакво и към постигане на резултати и към правилно и удовлетворящо управление на хората. В заключение мога да кажа, че тези, които са над средното ниво, трябва да обучават, но и да контролират и проследяват действията на оперативните си мениджъри. Това е процесът, който би дал желания резултат.