За HR и още нещо

Когато преди повече от 7 години излязох от HR сектора, някой ми каза, че то бивши HR-и няма. Днес когато не съм в сектора, но работата ми до голяма степен е отново свързана с развитие на хора (предимно учители и младежи в училищна възраст) се съгласявам с това твърдение повече от всякога.

Днес като изпълнителен директор на Фондация „Международна награда на херцога на Единбург-България“ имам възможността и огромното удоволствие да подпомагам развитието на ключови житейски умения в подрастващите младежи, които след има няма 5 години ще са обект на HR колегите ми и ще станат част от организации или те самите ще създадат такива. И докато когато бях действащ HR очаквах от новоназначените служители да имат качества и компетентности като целеустременост, постоянство, работа в екип, комуникация с различни целеви групи и инициативност, то днес работата ми по-скоро е свързана с това да подпомагам тяхното развитие и усъвършенстване. Не само защото младежите са по-различни от преди и не само защото пазара е по-различен от преди, а и защото твърдо вярвам, че това е по-скоро инвестиция в бъдещето и страната ни, за която за съжаление образователната система все още няма достатъчно ресурс и фокус.

Днес, седем години по-късно, поглеждайки сектора на HR специалисти във времето, виждам толкова голямо развитие, добри инициативи и дейности, че ако някой преди време ми бе говорил за тях едва ли щях да му повярвам. Хубавото в цялото това, е че ако преди хората в една организация бяха възприемани като ресурс, също като финансите или материална база, то днес те се възприема все повече като КАПИТАЛ, в който се инвестира, подхожда индивидуално, иновативно и основна грижа на HR експертите не е да изчисли месечното възнаграждение, а как да направи работодателят предпочитан и желан, как да развие потенциала на всеки служител и да го накара да се чувства част от корпоративната стратегия, цели и успехи.

Грижата за хората в организацията става все по-актуална тема и подходите и идеите вече са повече от персонални и интересни. Развитието на хората става неизменна част от стратегията на организацията, осъзнавайки правата пропорционалност на двете.

Някак по хуманистичен и насочен към индивидуалните нужди и потребности става сектора. А хората в него имат нови предизвикателства както от страна на дигиталната реалност, в която живеем, така и с нагласите и очакванията на новите поколения, които търсят смисъл повече от колкото най-доброто финансово предложение. За тях е важно да виждат как тяхната работа допринася за цялостната дейност на организацията и къде са те в голямата картинка.

И ако след седем години отново погледна към HR сектора, макар никога да не съм излизала от него, най-вероятно ще го видя още по-променен и различен. Тогава настоящите 18-годишни ще са вече активно работещи. Същите тези, за които интернет, социалните мрежи и дигиталните устройства в момента са нормалност, ежедневие, рутина. Как ще изглежда работното им място тогава, какви програми за развитие и учене ще са им нужни и полезни? Кои ще са нещата, които ще ги мотивират и карат да се чувстват полезни и значими. Дали след 7 години вече ще имаме роботи служители, програми, които да разбират по-точно желанията и силните ни страни, системи, с които по-лесно ще управляваме не само времето и проектите си, а и ежедневието си.

Въпроси, чиито отговори предполагаме. Алтернативи, които ще се изберат както от развиващата се бизнес среда, така и от нас като част от HR общността, чието бъдеще силно вярвам ще е не толкова да отговаря на нуждите, а да избира най-добрата алтернативи, за това организацията да се развива, хората да са инвестиция, а предизвикателствата нормалност.