"Mens sana in corpore sano" или симптомите на организационното здраве

Древните римляни едва ли са имали предвид само духовното и телесно здраве на индивида или поне са предполагали, че това е валидно и за общността.

Темата за „корпоративното здраве“ е доста популярна в последните години и вече има доста добри разработки и приложения в практиката. Неизменно обаче, във всички чек-листове и одити на корпоративното здраве, присъства оценката на фактора „Ангажираност на персонала“, като ключов измерител („симптом“) за здравословното състояние. Около 48% от анкетираните HR специалисти посочват ангажираността за важен признак на организационното здраве, след структурата, лидерството и фирмената култура.

Базирайки се на различни методологии за измерване на ангажираността (Decision Wise, Aon, Willis Towers Watson, Capterra, Gallup, Audit Advice Associates), всички компании приемат „картата на ангажираността“ като обобщен показател за текущото състояние на организационното здраве, независимо от броя на факторите (драйверите) които се измерват. Картата на ангажираността дава добра и точна представа за „разположението на силите“ по отношение на рационалната, но и емоционална обвързаност на служителите с компанията и тяхната нагласа за активно действие.

В картата на ангажираността, отговорите на служителите (по петстепенна Ликертова скала) са обобщени в четири групи:

Активно ангажирани – групата на служителите, които са добронамерени и активни по отношение на фирмения бранд, качеството на продуктите (услугите), процесите и процедурите, ръководството (лидерство и супервизия), комуникацията и междуличностните отношения;

Пасивно ангажирани (в риск) – групата на добронамерени, но пасивни служители. Те имат позитивна нагласа, но са предпазливи и несигурни да предприемат действия. Тази група е най-динамичната, защото при подходящи управленски дейности, тя може да мигрира към активно ангажираните (action converting) или към безучастните.

Безучастни – групата на служителите, за които фирмата, предмета и естеството на работата и работните взаимоотношения не са от значение (ценност), неглижират се и/или се пренебрегват. В по-голямата си част, те са разочаровани, но безидейни и бездейни. За съжаление, в последните години, резултатите показват, че тази група увеличава размера си, а за някои компании надхвърля 50% от служителите;

Активно неангажирани – групата на недобронамерените и активни служители, които не престават да злословят по адрес на компанията и нейните продукти (услуги), да съботират всякакви инициативи, да настройват негативно останалите и да вредят на компанията, като нанасят морални и/или материални щети.

Разбира се, картата на ангажираността е моментна „снимка“ на нагласите на персонала и може да бъде повлияна от предшестващи позитивни или негативни управленски решения.

По долу са дадени примери на карта на ангажираността на две компании, за които можем да твърдим, че са в добро здраве (компания А) и недобро здраве (компания Б).

Компания А                                                            Компания Б

Активно ангажирани – 26%                        Активно ангажирани – 8%

В риск – 37%                                                 В риск – 14%

Безучастни – 31%                                         Безучастни – 51%

Активно неангажирани – 6%                      Активно неангажирани – 27%

Накратко, картата на ангажираността на служителите, може да бъде доста надежден инструмент за диагностициране на организационното здраве и основа за вземане на подходящи управленски решения. Тя може да послужи и за измерител на процесите на промяна, като най-важният от тях (по Патрик Ленсиони) е този на “трансформиране на квалифицирани (компетентни) хора в ангажирани служители, емоционално свързани със своята работа и компания”.

В статията са използвани материали от : „Манията да бъдеш изключителен“ Патрик Ленсиони, Global Human Capital Trends, http://hrauditadvice.com/;https://hcmdeck.com/; https://www.performancedashboard.com/;