Дарителство и доброволчество на работното място

Преди известно време една позната ми сподели какво е почувствала, когато за първи път е организирала доброволческа инициатива в организацията, в която работи. Самата тя е много позитивен човек и е заредена с огромна енергия. Постоянно ражда нови идеи. Но знае и как да ги осъществи. Затова се подготвила добре – организирала лека храна, тениски за участниците, инвентар за инициативата, разпространила информация за събитието сред всички работещи в организацията (около 200 човека). В уречения ден обаче дошли едва ... 50 ентусиаста. Можете да си представите разочарованието й да види толкова малко хора. Събитието обаче преминало много добре – всички останали доволни, целите били постигнати, екипът се сплотил. На следващата година желаещите да се включат били много повече.

След първоначалното разочарование от малкия брой хора първата година моята позната се замисля защо се получава така. И стига до извода, че доброволчеството (както и дарителството) не са „масов спорт”. И че човек трябва да е „узрял”, за да се включва в такива инициативи.

И изниква въпросът какво ни мотивира да даряваме или доброволчестваме. Отговорите варират от усещането за „престиж” и желанието „да ни видят”, т.е. с повече или по-малко комерсиални и PR цели, до желанието да помогнем, да се чувстваме полезни с това, което правим, да оставим нещо след себе си. Допълнителна мотивация могат да дадат желанието да общуваме с колегите си в неформална среда и извън офиса, възможността да се запознаем с нови хора, да излезем от рутината на офисното ежедневие и да се докоснем до нови идеи и предизвикателства. А може би и възможността да научим нови неща – както за себе си, така и за света около нас.

Но как да насърчим участието на колегите си в дарителска или доброволческа инициатива?

·         Започнете с определянето на ясна кауза или каузи, които да подкрепяте.

Те може да са свързани с основната дейност на фирмата, но може да са социално важни, без да са от сферата, в която работите. А може да е комбинация от двете. Ключово тук е идеите да дойдат от самите хора, за да припознаят каузите като „свои”;

·         Работете по дългосрочни каузи.

Спонсорството на конкретно събитие или спорадична благотворителна инициатива са хубаво начало. Но ако спрете дотук, едва ли бихте могли дългосрочно да мотивирате колегите си да участват. Създайте партньорства с неправителствени организации, които работят в определена област, или с такива, които се занимават с дарителство. Те с удоволствие ще ви помогнат с идеи. Искайте от тях информация не само за нови каузи, но и как са изразходвани вече дарените средства и какви резултати са постигнати. Споделете тези данни с колегите си. Като видят какво се постига с направените дарения, те сами ще започнат да ви търсят за нови каузи и инициативи;

·         „Запалете” колегите си за идеята и каузата.

Не тръгвайте с големи очаквания за масовост от самото начало (споменете си историята на моята позната). Създайте „ядро” на каузата - онези хора, които наистина искрено вярват в нея и искат да дарят средства, време или усилия, за да я постигнат. Увлечете и семействата на колегите си. Това освен, че ще повиши мотивацията, ще им даде възможност да съчетаят добротворческите си усилия с прекарването на повече време със семействата си. Така постепенно ще „заразите” все повече колеги и ще постигнете „ефекта на лавината”;

·         Общувайте, общувайте, общувайте.

Знам, че звучи клиширано, но постоянното разпространяване на информация какво е било направено до сега, какво предстои да се прави, как са били разходвани събраните дарения (тук не споменавам, че трябва да е по максимално прозрачен начин, защото това се подразбира) и какъв резултат е бил постигнат увлича хората и ражда съмишленици;

·         НО – не забравяйте, че не всички колеги ще се включат.

И в това няма нищо лошо или страшно. Някои хора просто имат принципно недоверие към ползата от подобни инициативи. Други може просто да не могат да се включат по лични причини. Особено важно е да не стигматизирате тези колеги. Запазете доброволния принцип на участие. Не забравяйте, че трябва да „узреем” за работата по каузи, за да започнем да даряваме и доброволчестваме. А това не става за един ден.