Защо да НЕ наемаме талант?

Битката за таланти е фраза, която е толкова често употребявана напоследък, че бизнесът не винаги осъзнават интензитета, с който е наситена. Това не е клише – борбата за кадри е въпрос на време, въпрос на желание, въпрос на работодателски бранд и едва последно – въпрос на финансови условия. Около таланта изникват множество въпроси – кой е талант, защо е талант, как да се превърнем в достатъчно добър работодател, за да го задържим и развием.

Бидейки специалист по директен подбор на управленски и ключови кадри, аз не съм човекът, който трябва да говори за задържането и развитието им в организациите, а за начините и спецификите по привличането им към тях. Всеки ден в работата си срещам таланти и вярвам, че мога добре да обрисувам образа на класическата бизнес супер звезда. Както и да посоча нейните негативи, а, колкото и да е изненадващо за някои, те изобщо не са малко.

Талантът сам по себе си е една стихия. Той има своите позитивни качества, но и слабости. Макар и трудно контролируем, прекият му ръководител може да влия върху него и да канализира действията му. Защо се налага подобна намеса?

– Защото талантът е склонен да прави повече от необходимото. Той трудно приоритизира, поради желанието си да свърши всички задачи на 100%. Ролята на мениджъра му е да канализира неговите усилия в правилната посока и задача.

– Една от типичните характеристики на таланта че, че той иска постоянно да учи. Това също е монета с две страни, тъй като инвестицията на време в учене би дала по-скоро дългосрочни резултати, а от „талантите“ често се изисква да потушават пожари на мига.

– Талантът лесно се отегчава. Поради тази причина не всички компании търсят най-добрия (да се разбира като най-талантлив) кадър за дадена роля. Когато говорим за мениджъри на средно ниво, обикновено работодателят търси просто достатъчно компетентни служители с висок праг на отегчение.

– Талантът е твърде чувствителен и импулсивен. Той изисква съвсем друго качество на диалога, много тактичност, лични и конкретни похвали. Подобно на един небезизвестен български талант, а именно тенисиста Григор Димитров, бизнес талантът няма да се поколебае да захвърли ракетата, ако нещо не му изнася.

– Талантът не търси сигурност на всяка цена. Сигурността за милениалите, особено, отдавна не е приоритет. Рискът е това, което вдига адреналина им и желанието им да се докажат, а с това и продуктивността им.

– Талантът изисква много подкрепа. Видимо увереният човек всъщност търси постоянна обратна връзка, която да го насочва и ориентира дали върви в правилната посока.

– Талантът е брандиран с конкретни очаквания. Очакванията НА таланта трябва да съвпаднат с очакванията ЗА таланта. Само така можем да изградим един успешен служител в нашата организация.

– Талантът е самоунищожителен и не може да казва „НЕ“. Самоунищожава се, защото си поставя неизпълними цели. Тук е ролята на прекия му ръководител отново да насочи усилията и да го „целеположи“.

– Мениджърът – вдъхновител. Ако талантът Ви се струва твърде комплексен феномен, още по-трудно е да се управлява талант. Мениджърите на талантите трябва да са постоянно на ниво, защото техните талантливи служители са изключително изискващи.

Извън контекста на човешките ресурси, според американския психолог Джон Холанд и обществото, думата талант се свързва с артистизма и новаторството. Това е, всъщност, което изискваме и от нашите служители – не просто покриване на стандарта, а създаване на нови такива. За да отговорим на тази креативност като мениджъри ние трябва да отделяме време и  да изслушваме техните идеи.

Готови ли сте да наемете истински талант при Вас? Можете ли Вие като работодател да отговорите на очакванията? Можете ли да го оставите да триумфира, забравяйки за малко за егото Ви като негов ръководител? Можете ли да се достатъчно обективни и целенасочени, за да ръководите стихийността му?

 

 

Категории: Подбор
Остави коментар

Коментари (0)

    Тази статия все още няма коментари. Бъдете първи и дайте своето мнение!