Какво струва да привлечете и ангажирате най-добрите служители?

 

Всъщност нищо повече от това, което струва да привлечете посредствени служители, които скоро ще бъдат посредствени служители в друга компания. Разликата изглежда да е в две основни неща: да не правите компромис с дефицитите, които имате в управлението на хората си и да правите малки, но премислени и устойчиви промени, които да Ви направят предпочитан работодател и успешна компания. Ето няколко примера за подобно поведение:


Не претендирайте, че имате таланти, само защото всички наричат хората в компаниите си така.


Талант е този, който може да разрасне бизнеса Ви. Той има не само резултати зад гърба си, но и умее да ги постига заедно с другите, дори в трудни или сложни обстоятелства, предизвиква и не се притеснява от промени, има практическо, но и стратегическо мислене и т.н. Талант не е просто лоялният експерт, който обича да отброява годините си в компанията или мениджъра, който почти е забравил името си, но винаги помни позицията си или новодошлият магистър, който предпочита, в полза на академичното си детство, да чете Employee Handbook, вместо да се поинтересува от работата на колегите си.
Ако сте наясно какво нямате, ще е лесно да търсите каквото Ви трябва. Добрите компании нямат нужда от много хора, защото имат таланти. Много по-изгодно е да имате по-добре платени, но наистина добри, отколкото армия от посредствени, служители. Посредствеността е лесна за привличане, но е силно непривлекателна.


Направете работата за хората си значима, свържете я със стратегията, мисията, ценностите и бранда.


Много хора, дори на високи позиции, смятат че стратегията, мисията, ценностите и бранда са част от едно общо корпоративно говорене, което не носи ползи. Добрите компании, тези, при които отиват талантите:


• формулират ясно стратегията си (Къде отиваме?) и я комуникират често и на всички нива в компанията;
• показват на хората си как индивидуалното им усилие се свързва с „голямата картина“ на бизнеса;
• комуникират мисията и ценностите (Защо ни има? и Зад какво заставаме?) вътре в компаниите и отвъд тях – към клиентите и партньорите;
• превръщат ценностите на компанията в критерии за наемане и оценка на представянето на хората си;
• окуражават предприемането и иновациите вътре в организацията си;
• отделят ресурси, за да развиват пазарите си чрез предаване на знания на потенциалните си клиенти;
• участват в значимите инициативите на общностите, с които са в контакт.


Така с времето компаниите добиват образ, който е различим на пазара и в който талантите могат да се разпознаят. Това е важна задача за компаниите и шанс за талантите да превърнат желанието си за изява и готовността си за усилие в подкрепена от продуктивна среда кариера.


Направете така, че работата в компанията да има стойност за семейството и близките на хората, които правят компанията.


Добрите компании успяват да свържат ангажимента към работата с ангажимента към организацията. Правят го като не само осигуряват онова, което е необходимо за работата: обучение, ресурси, автономност, екипност и т.н.,  а и като се грижат за неща, които надхвърлят, при това значително, ежедневието на работата. Това е грижата за стандарта на живот. Не споделяме винаги с близките си (и добре, че е така) усилията свързани с работата си, но със сигурност споделяме стандарта си на живот.
И тук трябва да сте внимателни в преценката си какво работи и какво не. Обичайният подход е да се осигурят карти за фитнес, ваучери за храна, маси за тенис на маса, последното любопитно беше достъп до офиса за домашни любимци. Без съмнение, тези неща някъде свършват работа. Но повлияват ли Как живеем?
Глобалния опит в бизнес като животозастраховането, в който доверието и оттам дългосрочността са ключови, показва, че предпочитаните работодатели работят с други инструменти за отключване на това доверие и дългосрочност.  Те предпочитат да правят разлика между себе си и другите работодатели чрез предлагането на придобивки, които помагат на служителите да управляват все по-трудния баланс между работа и ежедневие, да правят разумно финансовите си планове и да бъдат финансови защитени в случай на непредвидени обстоятелства. Това е придвижване от “Колко удовлетворен съм от работата си?” към “Каква сигурност предоставям чрез работата си на мен самия и на хората, които обичам?”. Разликата си струва, нали?

image source: www.inaacord.co.uk

Категории: Общa темa
Остави коментар

Коментари (1)

  • Христо Стоянов
    преди 3 години
    "....да правите малки, но премислени и устойчиви промени..." - ех как я обичам тази думичка "устойчиви" и да се случва в практиката!