HR Industry 2021 - когато за всичко е виновен един вирус

 

Ежегодното изложение за всичко в сферата на човешкия капитал в България този път беше виртуално. 

Пак в началото на февруари. 

Само че онлайн. 

Което е част от цялата ситуация, в която живеем през последната година - в мрежите, платформите и предимно в умовете си.

Животът в другите му форми - присъствено, телесно и взаимно - е временно отложен. 

Беше ли по-посещавано изложението, когато достъпът е улеснен?

Не мога да бъде категорична. 

Ето бележките ми от предишното издание. Там се откриват някои тенденции за HR ситуацията в страната ни, които нямат нищо общо с КОВИД-19.

https://hrindustry.bg/articles/88

Като изложител, за мен, платформата Brazen предлагаше много опции, чрез които виртуалните щандове да бъдат аранжирани достатъчно креативно и професионално едновременно. 

От друга страна, по мое мнение, не сме готови за дигитално общуване. Поне в България. /Не случайно страната ни е на последни места по дигитализация в ЕС/.

Общуваме, но неангажиращо. Когато става дума за професионална платформа и за целева комуникация с неизвестен потенциален клиент/партньор, нещата стават сложни.
 
Не сме готови да "слушаме", общувайки дигитално.
Платформите вече ни предлагат всякакво общуване. И колкото повече напредваме в самото общуване, толкова повече осъзнаваме, че няма как да използваме само епистоларна форма.
Вербализацията, подкрепена от визуализация, винаги изпълват срещата със смисъл. В тази връзка - и най-смисленият контакт е с неопределен потециал, ако към него бъде приложен грешен подход на входящо ниво. /Платформата на изложението предлагаше всякакви форми на общуване през цялото време. Една част от общуването ми по време на HR Industry 2021 беше чат - другата страна отхвърляше поканите за аудио и видео разговори/.
 
Не сме готови да сме дигитална аудитория.
Гледаме на всичко като на Spotify или Netlix - присъстваме, за да слушаме или наблюдаваме нещо, но всъщност не участваме реално. Нямаме въпроси при live-програмата.
Информацията тече предимно в едната посока...
 
HR процесите в организациите все повече са ориентирани към подбор и все по-дефицитни са останалите сфери, свързани с обучение и развитие на хора.
И това е най-болезната ми констатация, която силно се надявам да е погрешна:
Програмите за развитие в компаниите са все по-фестивални - много теми, без последователно задълбочаване и липса на устойчивост в изграждането и поддържането на знания, умения и изобщо нови навици, каквато би следвало да е целта им.
Независимо от всичко по-горе оставам оптимист.
Не защото е привлекателно, а защото животът ще продължава да кара хората да изискват промяната, която организациите са длъжни да инициират и интергрират.
 
И на финал - организацията на изложението от страна на  беше перфектна! Бяха направени предварителни тестове с презентаторите, изложителите бяха подкрепяни предварително с всякакви ресурси и идеи за подредба на виртуалните щандове и най-ценното за мен - не усещах напрежение у организаторите - и в предварителните разговори, и в самия ден. Което винаги се предава на участниците. И издава наличието на достатъчно опитност у домакините.
 
Изображението по-горе е кадър от нашата лекция "Как програмата "Моят работен баланс" създаде "Кратък курс за щастие" или как се развива личният well-being в една производствена компания"
Цялото ни участие може да видите и чуете тук:
 
 
 
Категории: COVID-19 , Общa темa
Остави коментар

Коментари (0)

    Тази статия все още няма коментари. Бъдете първи и дайте своето мнение!