Защо публичното говорене, трябва да се изучава и практикува още от училище?

Какво е публично говорене? Не, не е да те дават по телевизора и там 3 часа да говориш празни приказки, друго е. Публичното говорене е изкуство, което те поставя на различно, по-високо стъпало в обществото, но за да си там са нужни няколко неща:

-          Мислене – оратора, трябва да предизвика мислене в аудиторията си, а за да го предизвика означава да говори за интересни за конкретната аудитория теми.

-          Достъпност – във връзка с мисленето, ако сме на конференция посветена на кръговата икономика, но един от говорителите е специалист по компютъра химия и ни обясни неговата гледна точка пречупена през експертизата му, тогава достъпността няма да е еднаква за всички. Спрямо аудиторията се подбират и точните думи, за да има достъпност, а от там и мислене.

-          Знание – добрия оратор ще ни даде нови знания, той би следвало да е запознат в детайли с темата, по която говори, а също така да има и богата обща култура за да предаде част от нея и на нас.

-          Хумор – дозата премерен хумор в контекста на темата ще бъде глътка свеж въздух. Естествено с хумора шега не бива и не трябва да се прекалява.

-          Удоволствие – когато получаваме интересна и разбираема информация, която ни дава нови идеи, нов поглед върху света, ние изпитваме удоволствие. Ако един човек, без значение дали е учил за оратор или не, успее чрез словото да ни достави удоволствие, значи той е добър оратор.

Какво наблюдаваме все по-често?

Наблюдаваме публични личности на високи позиции, директори на високо ниво, мениджъри с високо самочувствие, студенти с високи оценки, като цяло все височайши особи, неспособни да се изразят правилно, без заекване, без паразитни думи, без празнословие. Всичко това е изключително жалко, защото много от тези хора имат капацитета да ни научат на нещо, да ни обогатят, имат капацитета, но нямат умението да го направят.

Нека се върнем в училище!

Училището е мястото, в което децата освен знания, придобиват и умения. Какви умения придобиват и дали точно те са нужни е доста спорно, но умението да се говори пред аудитория, да се презентира не е сред приоритетните в българското училище. В представите на повечето родители е унизително тяхното всичко да бъде изправено пред класа и да говори, ами ако се стресира, ако се потисне! След години, предпазвайки го сега, когато това дете ще бъде зрял човек, дали ще успява да застава пред непознати хора и да презентира най-малко себе си? Въпросът ми е риторичен.

Какво може да се направи?

Ние няма да открием нещо революционно, само трябва да вземем добрите работещи практики от успелите в това отношение. И понеже става въпрос за деца, а децата обичат да играят и да се състезават, умението за публично говорене да се представи именно във вид на състезателна игра.

-          Дебати – избира се тема близка до знанията на учениците и се създават отбори, които ще дебатират и ще получават оценка за това. Оценката се формира въз основа на всички основни критерии на поведение за публично говорене. От тук следва, че е нужна сериозна предварителна подготовка.

-          Казуси – публично разискване на казуси, касаещи интересите на учениците.

-          Викторини – отново пред публика и отново със състезателен характер плюс награди за победителите.

Какво ще ни донесе това?

-          Ще имаме зрели хора, които могат да изразяват позициите си гласно и пред публика, а не скрито, анонимно и онлайн.

-          Ще имаме сънародници, които ще могат да влияят благотворно върху обществото ни.

-          Ще имаме кандидати за работа, които ясно да заявят уменията си и ползите за компанията от тях.

-          Ще имаме по-малко стрес в живота си, защото потискането от страх и срам ще е преодоляно и ще можем да заявим мислите и желанията си по правилен начин.