Нагласите за обучение при работещите българи!

Нагласите за обучение при работещите българи!

Учене през целия живот – това се наложи като слоган на нашето съвременно развитие, даже има и изградена стратегия. През години все повече компании започнаха да инвестират в обучение на служителите си, имат заложени годишни бюджети, прилагат гъвкавост при самото провеждане и вярват или поне им се иска да вярват, че по този начин ще придадат добавена стойност на компанията си. Какво обаче се случва под повърхността? Как съвременните служители приемат участията си в обучителни сесии? Защо все по-често чувам, че това е поредното досадно обучение?

Да започнем със самите обучители, лектори или треньори!  Ако се зачетете в кариерното и академично развитие на повечето лектори, като нищо ще забележите, че там където има записано образование то съвсем не отговаря на темата, по която този човек преподава, но пък винаги има изкаран сертификат от някакъв много „сложен“ курс и това му дава правото да се именува лектор. Например някой, който е учил за агроном е изкарал курс за коуч, получил  сертификат за коуч и разбира се започва да преподава коучинг. В кариерното им развитие се забелязват високи постове, винаги директорски, винаги мениджърски, има и серийни предприемачи, което е едно доста общо и мъгляво определение. Ще рече човек, че си има работа с Доналд Тръмп или Ричард Брансън. Попадайки на такива „обучители“ най-нормалното нещо у хората е да си изградят предразсъдък, че следващия път ги очаква същата мъка. По този начин дори и тези искащи развитие отиват с предубеждението, че няма да научат нищо ново. Всичко това е вследствие на скучно и монотонно водене на тренинга, водене по учебник, по изградена рамка, както дословно го пише в големите книги, които те така и не са прочели.

А сега за самите обучаеми. Не винаги, но не и рядко, още в началото на запознанството ни чувам изразено недоволство, не сме започнали, а вече искат да си тръгват. Това е нещо, което променям много лесно и бързо и не го смятам за проблем, но ще обърна внимание на всеобщото нежелание за надграждане. Едното нежелание за обучение е горе описаното…скучно с неподготвен лектор. Другото е усещането в днешните хора, че знаят всичко. Те вярват, че имайки достъп до интернет, света е техен и нямат нужда от нищо допълнително. Този тип хора са по-страшни и с тях е трудно да се справиш ако нямаш подкрепа от мениджъра на „знаещите“. При отказващите да придобият нови знания и да изградят нужните им умения има една вътрешна преграда, една фрустрация. Това им състояние идва от усещането, че никой на този свят не знае повече за работата им и няма на какво да ги научи. Обикновено това са хора с огромно его, неподплатено с нищо конкретно. А знаем, че с едно голо его, не ни очаква нищо добро. Когато имат проблем, сгрешили са или не са изпълнили задачите си, те не виждат грешката в себе си, винаги някой друг е виновен. Търсейки виновния, чрез рационализация, могат да стигнат до чутовни глупости. Друго характерно за тях е вечното негодувание срещу всичко, като започнем от времето, минем през шефовете и стигнем до световната конспирация. Както вече казах това са хора с голямо его и света се върти именно около тях.

Тук ще отбележа, че процеса на развитие не е само до едното обучение, нужни са и наблюдения и обратна връзка. Това са неща, които съм описал в друг свой материал и само правя вметка тук.

За щастие все още има и любознателни хора, които без значение от възрастта си, търсят и жадуват за нови знания и умения. Имам честта често да работя с такива мислещи и развиващи се сънародници и мога да кажа, че разликата с другите е видима и в постиженията им, чисто кариерно и във вътрешния мир, който те носят.

В заключение ще кажа две неща, едното на работодателите, които плащат цената за развитие или не на служителите си и другото на самите служители.

Скъпи работодатели, винаги проверявайте лекторите, които ще наемете и на които ще платите. Вижте, какво са завършили, какво са работили, какво са постигнали в тази си дейност. Проучете ги добре и анализирайте трезво дали някой, който има реклама навсякъде е най-подходящия, просто защото има реклама.

Скъпи служители, отворете съзнанието си. Опитайте се да разберете, какво точно искате да постигнете, дали пък този път Петров не е виновен, а и вие носите част от проблема. Тогава пожелайте да се градите, да печелите повече, да сте желан и търсен служител. Накрая знаейки всичко това потърсете и нужните ви инструменти.