През последните две години пазарът на труда се променя изключително бързо в различни посоки. Едно от направленията, които отчитам като особено благоприятно е вниманието на работодателите към психичното здраве на служителите и техните семейства. Тук няма да споменавам популярните придобивки като допълнително здравно осигуряване за служителите и децата им, ваучери за храна, спорт, културни събития и подаръци, масаж в офиса или дори подкрепата за детска градина или училище.

Психологическата подкрепа като придобивка от работодателя

Д-р Пламен Л. Димитров е психолог и екзистенциален психотерапевт с 37-годишен международен стаж. Той практикува в областта на психологичното и организационното консултиране, кризисната интервенция, създаването и реализацията на корпоративни програми за психосоциално подпомагане на служителите. Той споделя, че в последните 2 години над 90 компании, представени в България, са започнали да покриват разходите за психологическо консултиране на служителите и техните семейства. Наблюденията му са свързани с опита му в платформата за психологическа помощ imatter.bg. Тази тенденция е в унисон с цялостната посока на увеличаване на търсенето на услуги за психологическо консултиране. Д-р Димитров смята, че това е в следствие на повишения интерес към грижата за психическото здраве.

Грижата за психичното здраве става все по-актуална в условията на пандемията и едновременно с това стигмата над нея се вдига.

„MindFit се роди от нужда. Като човек, преминал през 10-годишна клинична депресия, много ценях психичното здраве. Забелязах обаче, че няма социална придобивка, която да мога да предложа на екипа си, даваща им избор и анонимност при нужда от психологическа помощ. Когато едно от момичетата в агенцията ми сподели, че определено й трябва психотерапия, реших, че моментът е дошъл и при липсата на точно такава услуга е редно да я създам. За мое щастие, идеята ми се хареса на няколко ключови човека и сега сме екип от 7 основатели, всеки експерт в своята област. Насочени сме към компании от всякакъв размер. Темата за професионалното прегаряне (burnout) става все по-актуална, а във времена на изолация работодатели, мениджъри и специалисти „Човешки ресурси" сами се обръщат към нас." Виктория Викторова от платформата MindFit

Аналогична програма е SOUL Assistant - Програма за Житейско и Работно благосъстояние. Различните нива на програмата включват спонсорирани от работодателя уебинари на теми, свързани с психическото здраве, както и индивидуални сесии с психотерапевт.

"Програмата SOUL Assistant не е лечение, тя e достъп до знание как да разпознаваме тревожни емоционални симптоми у себе си и близките ни. И най-вече каква превенция да имаме, за да не достигаме до тях. Под формата на диалог с Детелина Стаменова говорим както за тревожности, паник атаки, фобии, така и за безсъние и бърнаут. Бяхме изненадани от интереса на служителите към програмата. За тези две години се допълни и с нови теми, свързани с последствията за психичното здраве от онлайн общуването и социалната изолация. Както и фокус върху новият социален етикет, предизвикан от мерките за сигурност и активното дигитално общуване“. Паулина Георгиева, управляващ директор на TAURUS Consultants

Инициативи за по-добро здраве с допълнителни ползи

Любопитни са и политики, каквито големите международни компании като SITEL имат. Например системи, при които служителите събират точки, докато се грижат за здравето си - чрез повече спорт или движение. Тези точки могат да обърнат в пари, които компанията да дари за избрана кауза.

От Every Dog Matters съобщават, че в техния приют за бездомни кучета често идват служители, които са подкрепяни от работодателя да даряват времето и труда си по градивен начин. Разхождат кучета, помагат в ремонта и поддръжката на приюта и други.

Как се оценяват тези нови придобивки от служителите и техните семейства?

По-голямото портфолио от придобивки дава възможност за по-голяма удовлетвореност сред служителите. Изпъкват онези компании, които са склонни да включват нови и разнообразни придобивки. Все повече служителите, особено в сектори със силна конкуренция за кадри, търсят нови социални „бонуси“. Интересът към обученията като цяло расте, но вече не само за професионална квалификация и „меки умения“, а и за личностно развитие. Най-ценни са онези придобивки, които покриват конкретна важна нужда на служителя и семейството му. А това само по себе си отваря вратата за максимална гъвкавост. „А ла карт“ е подходът, който дава най-много стойност на служителите.

„Хората не използват всички стандартни предимства, предлагани от компанията, или поне не ги ценят твърде много, защото всъщност не се нуждаят от тях. Често компаниите дори не комуникират добре стимулите. Техните екипи не знаят точно какво и как биха могли да използват. Хората приемат придобивките за даденост. Така те губят стойността си и костват много на организациите.“ Мария Ангелова от ManpowerGroup Bulgaria в интервю за Американската Търговска Камара

Понякога една придобивка може да е подценена, докато друг колега не сподели ползите от нея.

И тя не стане търсена и популярна в компанията. Особено добре работят онези иновативни практики, които съчетават няколко ползи в една. Например семинарите, които Академия за родители предлага, дават възможност на служителите да надградят със знания и практически съвети ролята си на родители. Служителите оценяват и двойната инвестиция от страна на работодателя – веднъж с освобождаването им в работно време и още веднъж с покриване таксата за участие.

„В резултат на COVID-19 все повече компании започнаха да предлагат опции за домашен офис за длъжности, които го позволяват, и допълнителни здравни услуги като психологическо консултиране. Това се превърнаха в търсени придобивки от кандидатите.“ Мария Стоева от ManpowerGroup Bulgaria

Според проучване на ManpowerGroup Bulgaria „всеки четвърти работодател ще увеличи допълнителните придобивки на служителите и/или бонусите“.

Kакво предстои

С интерес наблюдавам пазара на социалните придобивки и засилващата се по важност роля на благосъстоянието. Вярвам, че иновативните и гъвкави модели на придобивки ще останат на дневен ред. Вероятно ще се появяват и нови персонализирани услуги в помощ на психическото здраве и личностно развитие на служителите.

Нарасналият процент работещи от дома, което в някои случаи е довело до отдалечаване в екипите, води до нова тенденция. Хибриден модел на работа и работа с екипа извън офиса и дома. Някои екипи се самоорганизират да работят заедно в коуъркинг пространство или кафене, за да запазят личния контакт с колегите. Други екипи неформално се организират в онлайн срещи за всички „извън работни теми“ в работно време. Компаниите все още догонват тези нови нужди на служителите и търсят най-подходящото решение за връщане в офиса.

Расте процентът на хората, засегнати от синдрома на професионалното прегаряне (бърнаут), депресивни състояния и психично страдание.

Global Wellness Institute наскоро публикува прогноза, че придобивките, подкрепящи психичното здраве на работното място ще нарастват с 9,8% годишно през следващите пет години. В тази връзка очаквам да се увеличи делът на придобивките, насочени към психическа подкрепа на служителите – семинари, работа с психолог или коуч.

Тенденциите, които очертах в този обзор засега се наблюдават в организации, които често оглавяват класациите за най-добър работодател в страната. Следя с интерес доколко са „заразни“ тези практики, за да се разпространят по-широко. Донякъде зависи от икономическата обстановка и държавната политика. Донякъде може да повлияем и ние, служители, ръководители, консултанти. Като споделяме открито за нуждите и очакванията си, за добрите практики, като се включваме активно в предложените от работодателя възможности.

За автора: Ели Мантовска е сертифициран кариерен консултант и професионален коуч. Създател е на 5под5:  консултантска практика в помощ на родители. От над 20 години води консултации и семинари за кариерна ориентация, а от 2019 година специализира като коуч и обучаващ на родители. Кандидат-магистър по Психология на развитието, работи с родители под супервизията на д-р Лора Маркам (клиничен психолог и автор на обучения и книги „Спокойни родители – щастливи деца“ и „Спокойни родители – щастливи братя и сестри“).