Въвеждане на работа от разстояние и/или надомна работа

Въвеждането на работа от разстояние и/или надомна работа е ефективен метод за пълно ограничаване на риска от заразяване със SARS-COV-2 на работа. В случаите, когато това е възможно - работодателите трябва да обмислят установяването на задължение за работа от разстояние. А когато това не е възможно, съответно може да се приложи редуване на присъствената работа с тази от разстояние. 

При смесения режим на работа или т.н. хибриден модел, е добре да се направи предварителен график за това кога ще се работи присъствено и кога от разстояние. При изготвянето на графика е важно да се спазва екипния принцип, т.е. да няма смесване на работници от различни екипи. Добра практика е ключовите служители от съществено значение за дейността на предприятието да не се засичат едновременно в помещенията на работодателя.

По време на извънредна епидемична обстановка работодателят има право едностранно да установи задължение за извършване на работа от разстояние и/или надомна работа (чл. 120б от Кодекса на труда). В този случай той следва да издаде заповед, в която да определи срока на изпълнението на дистанционната работа, както и всички други условия, свързани с нея. Не е задължително срокът на дистанционната работа да е за целия период на извънредната епидемична обстановка, а работодателят има право на свободна преценка за него. Важно е да се има предвид, че заповедта трябва да се сведе до знанието на работниците и служителите. 

При дистанционната работа (работа от разстояние и/или надомна работа) работодателят следва да информира работниците и служителите за:

- редът за възлагането и отчитането на работата; 

- изискванията за организация на работата; 

- безопасните и здравословни условия на труд, в това число за изискванията при работата с видеодисплеи и ергономията;

- минималните периоди на междудневна и седмична почивка и за начина на -ползване и продължителността на почивката по време на работа;

- начина на отчитане на отработеното време;

- начина на работа с предоставеното оборудване;

- наличните възможности за поддръжка на работното оборудване;

- изискванията за съхраняване и изпращане на информация чрез телекомуникационни средства, така че да се гарантира защитата на данните.

При дистанционната работа има някои характерни проблеми, които работодателят следва да вземе под внимание, за да осигури подходящи условия за работа и за които е добре да се предвидят и мерки. Пример за такива мерки са: 

- създаване на ергономични контролни списъци/чек-листове, съчетани с инструкции как да се изпълнява работата по оптимален начин (например когато работата е на компютър могат да се направят инструкции какво трябва да е положението на тялото, отстоянието от компютъра и т.н. – повече информация може да се намери на https://www.webmd.com/pain-management/ss/slideshow-ergonomic-tips-for-a-home-office и на

https://healthservice.hse.ie/staff/coronavirus/working-from-home/setting-up-your-work-space-at-home.html);

- осигуряване на допълнително оборудване за ергономия в домашна среда (например специален стол, бюро и т.н.);

- осигуряване на възможност за редовни контакти между служителите чрез използване на телекомуникационни технологии;

- контрол на работното време и натовареността, за да се гарантира спазването на продължителността на работно време и почивките;

- осигуряване на гъвкави работни условия за служители, които се грижат за членове на семейството в домашни условия (например за децата поради затворени училища и детски градини, болни роднини, възрастни лица и други);

- определяне на лице за контакт, с което служителите да могат да се свържат при проблеми във връзка с организацията на работата и на оборудването;

- инструкции и обучения на ръководителите как да възлагат и следят за изпълнение на работата, когато тя се извършва дистанционно.